18 НОЕМВРИ 2018 Г. – ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА АНТИБИОТИЦИТЕ

Антибиотиците са вещества, които в ниски концентрации убиват или задържат развитието на бактериите (антибактериални) и медицинските гъбички (антимикотични), но не и на вирусите. На вирусите въздействат специфични противовирусни средства.

От 1928 г., когато от Александър Флеминг е открит първият антибиотик – пеницилина, досега са въведени множество антибиотици, отнасящи се към различни групи според химичната им формула, начина, по който въздействат на микроорганизмите, и спектъра им на активност към конкретните видове микроби. Антибиотиците се прилагат за лечението на тежки и средно-тежки инфекции: пневмония, пиелонефрит, перитонит, сепсис, менингит, гонорея, остеомиелит и други. Те са безценни за излекуването от инфекции и спасяват човешки животи. Прилагането им качествено промени прогнозата на заболелите от инфекции. Например, днес смъртността от тежка инфекция като бактериален менингит е 10%, т.е. 90% от заболелите се излекуват за разлика от реципрочното съотношение в миналото.

Антибиотиците способстваха прогреса на медицината и допринесоха да станат възможни и с благоприятен изход: химиотерапията при болни от злокачествени заболявания, трансплантацията на органи, голяма част от хирургичните операции. Днес обаче Световната здравна организация (СЗО) алармира, че антибиотичната резистентност на микроорганизмите се разраства като глобална заплаха.

За да изразят своята съпричастност към проблема „Антибиотична резистентност“, студентите от специалност „Медицински лаборант“ в Медицински колеж „Йорданка Филаретова“ организираха анкета сред обучаващите се в учебното заведение по повод на Европейския ден на антибиотиците 18 ноември през 2017 г. Правилни отговори бяха получени на ключови въпроси: използването на антибиотиците е за бактериални инфекции – 95.82%; излишното им и неправилно прилагане е основна причина за развитие на антибиотичната резистентност – 84.72%; главната цел на антибиотичната политика е пациентът да получи най-подходящия антибиотик; антибиотиците следва да бъдат предписвани след in vitro определяне на чувствителността. Незадоволителни отговори бяха регистрирани за механизмите и пътищата на разпространение на резистентността. Анкетата показа добра здравна осведоменост, но и някои пропуски в програмите за обучение: необходимост от повече часове по антибиотична резистентност и политика.

Значима част от научната активност на студентите и преподавателите от специалност „Медицински лаборант“ в Медицински колеж „Йорданка Филаретова“ през 2017 и 2018 г. бе посветена на обучаваща дейност по въпросите на антибиотичната резистентност и възможностите за усъвършенстване на антибиотичната политика:

  • В. Иванова, М. Момчилова, Цв. Цакова. „Антибиотична резистентност и политика – ключов проблем в здравеопазването. Анкета при студентите от Медицински колеж „Й. Филаретова“ – постер. Студентска научна сесия по повод 100 години Медицински университет – София, 14.12.2017 г.
  • Цв. Цакова, В. Иванова, М. Момчилова, Д. Димитрова, Е. Иванова, Е. Кьолеян, В. Петков. „Знания и перцепция за антибиотиците при студенти „медицински лаборанти“ от Медицински колеж „Й. Филаретова“. сп. „Здраве и наука“, VII, 2018 г., 1:30-34, ISSN 1314-3360.
  • В. Иванова, М. Момчилова, Цв. Цакова. „Антибиотична резистентност и политика – изводи от студентска анкета“ – доклад. Студентска научна сесия по повод патронния празник на МК „Й. Филаретова“ – 19.03.2017 г.
  • И. Велкова, Д. Владимирова. „Разпространение на резистентност към антибиотици сред Грам-отрицателни бактерии“ – постер. Студентска научна сесия по повод патронния празник на МК „Й. Филаретова“ – 19.03.2017 г.
  • П. Христова, И. Симеонова. „Стафилококи – предпоставки за причиняване на сериозни и вътреболнични инфекции“ – постер. Студентска научна сесия по повод 100 години Медицински университет – София, 14.12.2017 г.
  • С. Петрова, Цв. Цакова, В. Иванова, М. Момчилова, Д. Димитрова, Е. Иванова, Е. Кьолеян. „Антибиотична политика и студентско обучение. Анкета при студентите от Медицински колеж „Й. Филаретова“ – постер. 16-и национален конгрес на БАМ, София, 10-12.05.2018 г.
  • И. Велкова, Д. Владимирова, Д. Димитрова, Е. Кьолеян. „Разпространение на резистентността към антибиотици сред Грам-отрицателни аеробни бактерии“. сп. „Здраве и наука“, VII, 2018 г., 2:7-14, ISSN 1314-3360.
  • Е. Кьолеян, Д. Димитрова-Стефанова, В. Иванова, М. Момчилова, Цв. Цакова, Е. Иванова. „Прокалцитонин – алгоритми в антибиотичната политика“. стр. 30-36 в: Т. Вълова, М. Гуновска, Х. Аспарухова, В. Козова, С. Габърска, Н. Ненкова (Ред). „16-а юбилейна научна сесия за студенти и преподаватели. Плевен, 2018. Сборник доклади“. Изд. център при МУ – Плевен, ISBN-978-954-756-222-6.

Антибиотичната резистентност възниква, когато бактерият е изработил механизми да се предпазва от антибиотика и той повече не може да го убие или потисне – виж Фиг. 1-4 по Diane Ashiru-Oredope: Reducing Antimicrobial Resistance: An Introduction, E-learning, PHE, NHS England, NHS Improvement Care Quality Commission, NICE.

Веднъж възникнали, антибиотично-резистентните бактерии пречат на излекуването от инфекцията. Нещо повече, те се разпространяват по всички възможни механизми и контаминират околната среда и могат да заразят други пациенти, домашното обкръжение, колегите в службата – виж Фиг. 5 по Diane Ashiru-Oredope: Reducing Antimicrobial Resistance: An Introduction, E-learning, PHE, NHS England, NHS Improvement Care Quality Commission, NICE.

Болниците са местата, където са концентрирани най-много заболели с инфекции, които приемат антибиотици и са с риск от развитие на вътреболничните инфекции. Най-проблемните причинители на вътреболнични инфекции са ентеробактериите с широкоспектърни бета-лактамази (ESBL), а напоследък и карбапенем-резистентните  Enterobacteriaceae (CRE), Pseudomonas aeruginosa, Acinetobacter baumannii, а от Грам-положителните микроорганизми – метицилин-резистентни Staphylococcus aureus (MRSA). Тези микроорганизми се разпространяват между отделенията в болниците, между отделните болници, а също попадат и в обществото при изписване на пациентите.

Проблемът с възникването и разпространението на антибиотичната резистентност е наистина голям, като се има предвид, че не се очаква въвеждане на нови антибиотици в близко бъдеще. Според експертите днес в Европа от антибиотично-резистентни инфекции годишно загиват около 33 000 – 40 000 души. Очаква се, според СЗО, че през 2050 г. в следствие на антибиотично резистентни бактерии ще загиват повече хора, отколкото от злокачествени заболявания.

Как да се ограничи антибиотичната резистентност? Това е въпросът, който вълнува специалистите през последните години. Ето и някои от основните мерки:

  • Като предпазваме от инфекция. Контролът на инфекциите изисква провеждане на имунизациите съобразно Имунизационния календар и прилагане на мерки за прекъсване на епидемичната верига. В широк смисъл тук се включват мерките по контрола на водите, храните, въздуха, а в болничните заведения – стриктна хигиена, дезинфекция, стерилизация, асептични техники, контактна и дихателна изолация, скрининг на рисковите пациенти за множествено-резистентни бактерии и др. Безспорно, най-важната мярка е хигиената на ръцете – измиване с топла вода и сапун. Алкохолен дезинфектант се прилага само, ако ръцете са видимо чисти. Поставянето на ръкавици не отменя необходимостта от измиване на ръцете преди поставянето и след свалянето им.
  • Като антибиотиците се прилагат благоразумно с т. нар. Antimicrobial stewardship (Управление и усъвършенстване на прилагането на антибиотиците): а) за доказана бактериална инфекция; б) след определяне на антибиотичната чувствителност на изолирания микроорганизъм в микробиологичната лаборатория; в) антибиотици се предписват само от лекар, зъболекар или ветеринарен лекар; г) антибиотиците се предписват по начин да гарантират най-подходящия терапевтичен режим за пациента; д) антибиотичната терапия подлежи на контрол съобразно постигнатия клиничен ефект; е) стриктно се изпълнява предписания от лекаря режим на дозата – не се прекъсва терапията, не се оставя остатък от антибиотика за следващи курсове или за други пациенти; ж) избягва се предписването на антибиотик при самоограничаваща се/лека инфекция, предпочитат се по-тясно-спектърни антибиотици и по-кратки антибиотични курсове.
  • Като всеки, работещ в сферата на здравеопазването, и всеки представител на обществото, намери своето място в политиките на ограничаване на антибиотичната резистентност и усъвършенстването на антибиотичната политика.